Антоанета Стефаова е родена на 19 април 1979 г. в София в семейството на лекарка и художник.
На 4 години получава първите шахматни уроци от баща си. Завладяна е от чудните фигурки и от не по-малко причудливите им движения и с часове си играе с тях. Така почти неусетно детската игра прераства в осмислени шахматни занимания.
Петгодишна дебютира в официално шахматно състезание – в открития турнир, организиран от шахматната секция на „Локомотив” в Отманли, недалеч от бургас. Постига 4 т. от 7 партии. От този момент шахматната игра става смисъл на нейния живот. Редят се състезания след състезания, тренировки, упорита работа, много често непосилна за малкото дете. През лятото на тази нейна първа състезателна година печели и първия си турнир в Търговище и покрива І разряд.
На 7 години е шампионка на София за жени, изпреварвайки 35 много по-възрастни и опитни шахматистки. На 9 години става майстор на спорта, а на 10 години дебютира на финала на републиканското индивидуално първенство за жени. През август 1989 г. прави своя международен дебют на официално състезание – играе на световното първенство в Агуадилия (Пуерто Рико) и се представя отлично като печели първото място с безапелационен резултат – 11 т. от 11 възможни. През следващите две години още два пъти участва в световни първенства за девойки, но в по-големи възрастови групи от нейната - до 16 г., където също се представя добре.
През 1992 г. става Европейска шампионка за девойки до 14 г. от първенството в Римавска Собота (Словакия). През същата година дебютира и в националния отбор на България на Олимпиадата в Манила, където е най-младата участничка сред жените. Дебютът й - 3 т. от 6 [+2=2-2] е повече от успешен. През следващата 1993 г. на големия открит турнир „Шкода” в Чехия покрива втория си гросмайсторски бал, звание с което е удостоена през 1994 г. През същата година френското списание „Europe Echecs” за обявява за най-бързо прогресиращата млада шахматистка в света. Участва в републиканското индивидуално първенство за мъже и се класира на 7-мо място. От тази 1993 г. започва нейния поход към шахматните висини.
Ето основните жалони на победния й път:
- 1994 г. – победителка в гросмайсторския турнир за жени във Варна;
- 1995 г. – шампионка на България за жени; на големия осмомартенски турнир в Белград разделя 1-2 място; през
- 1997 г. предприема първото си презокаенско турне. В Хонолулу покрива първия си гросмайсторски бал за мъже;
- 1998 г. – 1 място на гросмайсторския турнир за жени в Гронинген. През тази година за първи път името й се появява сред 10-те най-силни шахматистки в света и е първа по ЕЛО сред девойките;
- през 2000 г. е 7-ма в световната ранг листа. Включена е в мъжкия национален отбор на България и играе на Олимпиадата в Истанбул;
- 2002 г – втора в световната ранг листа за жени. ФИДЕ я утвърждава със званието „гросмайстор за мъже”; на Европейското индивидуално първенство за жени във Варна става Европейска шампионка. Само няколко месеца по-късно на турнира за световната купа в Хайдарабад (Индия) достига до финала.
- „Златната” й 2004 г. започва с убедителна победа на гросмайсторския турнир за мъже в Джакарта. След това следва Европейското индивидуално първенство в Дрезден където печели бронзов медал, за да дойде световното първенство в Елиста, където се представя блестящо. Последователно отстранява Tan Zhongyl (Китай) с 2:0, Т. Василевич (Укр) с 3,5:2,5. След две ремита в партиите на нормална контрола и две ремита на ускорен шах, спорът коя от двете шахматистки да продължи борбата за световната титла решава в блица. Първата партия в която украинката играе с белите фигури завършва наравно. Втората Стефанова използва по най-добрия начин белия цвят, показва завидно хладнокръвие и печели. Това й открива не само пътя към 1/8 финалите, но и към титлата. Побеждава и бившата европейска шампионка Н. Жукова с 4:2. След две кратки ремита, последва размяна на победи с белите фигури в партиите по ускорен шах и отново блица се оказва решаващ. Този път Антоанета печели и двете партии. На ¼ финала Ант. Стефанова среща Н. Дзагнидзе (Грузия). И този двубой се решава в „продълженията”. В редовните партии двете състезателки си разменят по една победа, но при ускорената контрола българката печели втората партия и слага точка на спора. На полуфинала нейна съперничка е бившата световна шампионка Мая Чибурданидзе. Това на практика е финала за световната титла. Двете безспорно най-силни шахматистки се срещат в подстъпите на шахматния Олимп. Първата партия, в която Антоанета играе с белите фигури, завършва наравно, но във 2-та тя разкри в пълна степен огромния си шахматен талант. В мителшпила използва една почти незабележима неточност на съперничката си и успява да разположи по най-добрия начин фигурите си. С всеки следващ ход тя усилва позицията си и бавно, но сигурно накланя везните в своя полза. На финала представителката на домакините Е. Ковалевская не успява да й окаже сериозна съпротива. Вместо планираните 4 партии за победата на Ант. Стефанова се оказват достатъчни и 3. С 2,5:0,5 тя печели двубоя и става световна шампионка за жени.
През следващите години Антоанета Стефанова играе предимно в индивидуални турнири за мъже, в Европейските първенства и в турнирите за световната титла. Участва с успех и в националния отбор на България на Европейските първенства и Олимпиадите, като неизменно играе на първа дъска. На Европейското първенство в Гьотеборг през 2005 г. е 2-ра на І дъска. Играла е в 6 Европейски първенства и 9 Олимпиади. На олимпиадата в Торино през 2006 г. постигна 9 т. от 12, (второ постижение на І дъска). Ант. Стефанова дълги години играе за отбора на „АВС” (Екатеринингбург) с който е била шампионка на Русия и втора на турнира за Европейската клубна купа. През 2009 г. с отбора на „Спартак” (Видное, Московска област) тя е шампионка на Русия и победителка в турнира за Европейската клубна купа в Охрид.
Завършила е икономика. Владее свободно англрийски, руски и испански език, а ползва още френски, италиански и сърбохарватски.
Антоанета Стефанова е рекламно лице на „Албена”