Албена и шахмата

Весе­лин Топа­лов е ро­ден е на 15 март 1975 г. в Русе.

Пра­ви­ла­та на шахматна­та иг­ра науч­ава­ от своя ба­ща Александър. Седемго­ди­шен майка му го за­вежда в град­ския шахма­тен клуб, къ­де­то прави първи­те си стъп­ки в ов­ла­дя­ва­не тайни­те на чудна­та иг­ра при треньора Д. Сина­бов. Като ученик в СОУ „Въз­ражда­не“ по­се­ща­ва специ­али­зи­ра­на­та па­ра­лелка по шахмат, разк­ри­та в учили­ще­то. Това окончател­но ­опре­де­ля бъ­де­що­то му разви­тие. През 1984 г. учас­тва в първи­те шахматни състе­за­ния с връстни­ци­те си из­вън Русе. През 1985 г. на откри­тия турнир в Албе­на покри­ва норма­та за канди­дат-майстор. След две го­ди­ни продължа­ва шахматно­то си усъвършенства­не в спортно­то учили­ще „Майор Ат. Узу­нов“. За из­растване­то му го­ле­ми заслу­ги има мм П. Ата­на­сов. През 1988 г. името му става из­вест­но на ши­ро­ка­та шахматна об­щественост в стра­на­та. В начал­от­о на го­ди­на­та учас­тва за първи път на между­на­родно състе­за­ние в чужби­на – на турни­ра за юно­ши до 17 г. в Мос­ква Мемо­ри­ал „Т. Пет­ро­сян“. Отбо­рът на Бъл­га­рия печели, изпре­варвайки сбор­ни­те от­бо­ри на всички­ съюзни съ­ветски ре­публи­ки. С ре­зултат 7,5 т. от 9 партии [+6=3–0] Веско е по­бе­ди­тел на V дъска.

През съ­ща­та го­ди­на на ½-фи­на­ла за ре­публи­канско ин­ди­ви­ду­ал­но първенство за мъ­же в Елхо­во впечатля­ва­ и най-го­ле­ми­те специ­алисти. „Атракция на състе­за­ни­ето бе 13-го­дишни­ят Вес­ко Топа­лов от Русе – пи­ше по по­вод то­зи турнир се­лекци­оне­рът на на­ци­оналния от­бор грос­майстор Никола Пъдевски –...Без­спор­но Топа­лов е но­во, го­ля­мо явле­ние в на­шия шахмат. Отлич­но ­разигра­ва ен­дшпи­ли­те, убеди­телно ре­али­зи­ра преиму­щество, ако получи ­тако­ва, де­монстри­ра концент­ра­ция, издръжли­вост, изключи­те­лн­а упори­тост в за­щи­та­та. В Елхо­во един­ствен от участни­ци­те той иг­ра безкомп­ро­мисно и 11-те си партии.“

Пак през 1988 г. учас­тва с ус­пех в между­на­родни­те турни­ри в Пер­ник и Фор­ли (Ит), къ­де­то покри­ва първия си бал за между­на­ро­ден майстор.
В начал­от­о на след­ва­ща­та 1989 г. за втори път иг­рае (и печел­и ку­па­та!) на турни­ра в па­мет на Т. Пет­ро­сян в Мос­ква. На I дъска пости­га 6 т. от 9. На ре­публи­канското първенство за юно­ши до 20 г. се пред­ставя най-добре от своите връстни­ци и получав­а ­правото да иг­рае на световно­то първенство за ка­де­ти до 14 г. в Агу­ади­ля (Пуер­то Рико). Там е повече ­от убеди­те­лен – с 10 т. от 11 [+9=2–0] печел­и първа­та си световна титла, изпре­варвайки В. Крамник (СССР) с 1,5 т. С от­бо­ра на Бъл­га­рия става Бал­кански шампи­он от първенство­то в Крит (Гър­ция), ка­то на своя­та дъска пости­га 4 т. от 4!

За по­расна­ло­то му майстор­ство го­во­рят ре­зулта­ти­те и в състе­за­ни­я­та за мъ­же. Топа­лов преми­на­ва ус­пешно през по­лу­фи­на­ли­те (1-11 м. със 7 т.) и става най-младият български шахма­тист иг­рал на фи­нал за ре­публи­канско ин­ди­ви­ду­ал­но първенство за мъ­же. С 8,5 т. той разде­ля 6-7 м. и покри­ва втория си бал за между­на­ро­ден майстор, звание с ко­ето е удос­то­ен на конг­ре­са на ФИ­ДЕ в Пуер­то Рико. Весе­лин Топа­лов е най-младият български между­на­ро­ден майстор.

През 1990 г. печел­и брон­зов ме­дал от световно­то първенство за юно­ши до 16 г. в Син­га­пур с 8 т. от 10 [+7=2–1]. Доб­ре се пред­ставя и на ре­публи­канското първенство за мъ­же. На фи­на­ли­те за първенство на Бъл­га­рия е иг­рал 4 пъ­ти (до 1992 г.). С от­бо­ра на Бъл­га­рия е още веднъж Бал­кански шампи­он за юно­ши – от първенство­то в Дурас (Алб) и за мъ­же – от Вар­на, 1994 г.
От края на 1991 г. не­гов личен треньор и ме­ниджър е мм С. Дана­илов, ко­ито за много крат­ко време го из­вежда до върхо­ве­те на световния шахмат. През 1992 г. иг­рае с ус­пех в ре­ди­ца турни­ри в Ис­па­­­ния. Пови­ша­ва ин­ди­ви­ду­ал­ния си ко­ефи­ци­ент ЕЛО със 115 точк­и и е най-прог­ре­си­ра­щи­ят млад шахма­тист в света за годината. Нарежда се на 17 м. в световна­та ранг листа. През съ­ща­та го­ди­на на 3 пъ­ти покри­ва норма­ти­ви­те и е ут­върден за грос­майстор. Най-млади­ят български грос­майстор!

От 1994 г. е ли­дер на българския на­ци­она­лен от­бор.Участвал е на 5 Олимпи­ади, не­из­менно на I дъска. На Олимпи­ада­та в Мос­ква през 1994 г. при своя де­бют пости­га 8,5 т. от 12 партии, ка­то по­бежда­ва то­га­вашния свето­вен шампи­он Г. Кас­па­ров. Играл е и на две Евро­пейски от­борни първенства – през 1999 г. в Бату­ми (Груз) и през 2007 г. в Ираклио (Крит). Евро­пейски клубен шампи­он през 1999 г. с от­бо­ра на „Бос­на“ (Сара­ево). Играл е два мача по ус­ко­рен шах (ра­пид) със световни шампи­они. През 1995 г. във Вар­на с А. Кар­пов за­вършва на­равно – 3:3, а през 1998 г. в София гу­би от Г. Кас­па­ров с 0:4. През съ­ща­та го­ди­на с Г. Кас­па­ров иг­рае де­монстра­ти­вен мач с по­мощта на компютри в Леон (Исп), който за­вършва на­равно – 3:3. През 2004 г. в София гу­би от В. Ананд (Инд) с 0,5:1,5

Мно­го ус­пешна за В.Топа­лов е 1996 г., през ко­я­то печел­и или разде­ля първо­то място в 6 су­пертур­ни­ра: Амстер­дам (1-2 м. с Г. Кас­па­ров); Мад­рид (1-2 м. с М. Илескас); Дос Ерма­нас (1-2 м. с В. Крамник, пред Г.Кас­па­ров); Леон (1-2 м. с Ю. Пол­гар); Нов­го­род – 1 м.; Виена (1-3 м. с Б.Гел­фанд и А.Кар­пов) и се на­режда на 4 място в световна­та ранг листа. В тради­ци­он­на­та го­дишна класа­ция за „Шах­матния Оскар“ е поста­вен на 2 място след Каспаров.

В борба­та за световна­та титла се включва ­от зо­налния турнир за световно първенство в Буда­пе­ща през 1993 г., къ­де­то разде­ля 1-2 м. с друг български шахма­тист гм В. Спа­сов и се класи­ра за между­зо­налния турнир в Бил (Швейц) през съ­ща­та го­ди­на.
Играл е на турни­ри­те за световно първенство по систе­ма­та „но­ка­ут” в Гро­нинген през 1997/98; Лас Вегас 1999, Дел­хи 2000 г., къ­де­то дости­га до 1/8 фи­на­ли­те и се класи­ра между 9-16 м. През 2002 г. на турни­ра на претенденти­те в Дортмунд дости­га до фи­налния мач, който гу­би от П. Леко (Унг) с 1,5:2,5. В Три­по­ли през 2004 г. дости­га убедително до по­лу­фи­на­ла, където губи тай-брека по ус­ко­рен шах от Р. Касимджанов.
През 2005 г. благо­да­ре­ние на ви­со­ки­те и стабилни ре­зулта­ти и трай­но­то присъствие в че­ло­то на световна­та ранг листа, той е включен в съста­ва на турни­ра в Сан Луис (Арж), който трябва да излъчи ­нови­ят свето­вен шампи­он. Весе­лин Топа­лов е един от ос­новни­те претенденти за първо­то място. Играе блес­тя­що и печел­и най-важния турнир в спортна­та си ка­ри­ера с 10 т. от 14 [+6=8–0], с което става и свето­вен шампи­он! Обя­вен е за спор­тист № 1 на Бъл­га­рия и но­си­тел на „Шах­матния Оскар“ за 2005 г.

През ок­томв­ри 2006 г. гу­би срещу В. Крамник в Елиста със 7,5:8,5 [6:6; 1,5:2,5] скан­далния мач за световна­та титла, вля­зъл в ис­то­ри­я­та ка­то „Тоалетна­та война”.

Весе­лин Топа­лов е по­бе­ди­тел или призьор в де­сетки прес­тижни между­на­родни турни­ри, между ко­ито: Мад­рид 1993 – 1-3 м. с (В. Крамник и В. Ананд) и 1997 – 1-2 (с Ал. Широв); „Еле­ни­те“ 1995 – 1-2 (с Кирил Геор­ги­ев); Антвер­пен 1997; Дортмунд 2001 – 1-2 (с В. Крамник) и 2002 – 2; Кан 2002 – 1-2 (с Б. Гел­фанд); Бени­дорм 2003 ; Вайк ан Зее 2005 – 3, 2006 – 1-2 (с В. Ананд); и 2007 – 1-3 (с Л. Аронян и Т. Раджабов); Лина­рес 2005 – 1-2 (с Г. Кас­па­ров); София 2005, 2006 и 2007; Море­лия/Лина­рес 2006 – 2-3. Побе­ди­тел е в „Тур­ни­ра на шампи­они­те” (Chess Campions League) в Испа­ния през 2007 г. През 2008 г. Става носител на първия шахматен „Голям шлем” след убеди­телна по­бе­да на турнира в Бил­бао и печел­и първо­то място на супертур­ни­ра в Нянцин (Кит). Неиз­ме­нен участник е в зрелищните турни­ри по блинд и ус­ко­рен шах „Амбър“ в Мон­те Кар­ло, къ­де­то ви­на­ги се пред­ставя много добре. Най-го­ле­ми­ят му ус­пех е през 2001 г. ко­га­то разде­ля 1-2 м. В комплексното класиране с В. Крамник.

През февруари 2009 г. в София побеждава носителя на световната купа от Хантимансийск 2007 г. Гата Камски в мача на предизвикателството и получава отново възможността да игра мач за титлата със световния шампион В. Ананд. В този мач, игран от 24 април до 12 май 2010 г. в София В. Топалов е много близо до победата, но „прегаря” в нервното напрежение, губи последната 12-та партия а с това и мача с 6,5:5,5
Весе­лин Топа­лов е не са­мо си­лен шахма­тист, но и благороден чо­век. Участва в много благотво­ри­телни ак­ции за подпо­ма­га­не на бедства­щи и болни де­ца, като през 2005 г. да­ря­ва награ­да­та си за Спортист №1 на Бъл­га­рия на иници­ати­ва­та „Бъл­гарската ко­ле­да”. Не остава равнодушен и към следващите инициативи на президента на републиката. Той беше един от първите български спортисти които дариха много срества за пострадалите от тежкото земетресение в Хаити. Отде­ля лични средства и внима­ние и за подпо­ма­га­не разви­ти­ето на млади­те шахма­тисти в България.

Веселин Топалов е типичен представител на съвременния шахмат. Стилът му на игра е агресивен, като във всяка партия, във всяка позиция той се стреми към оригинални решения водещи до изостряне на позицията и създаващи предпоставки за динамична и пълнокръвна борба.